петък, 2 януари 2009 г.

Тактика при белот

И в чест на играта белот ще сложа и още нещо, без което нема да може да се играе белот. Тактики. Всеки играч си има тактика. Всеки играе по свои начин. Но все пак нека видим няколко добри тактики.

Тактика

Раздаване
Единственият разумен съвет, който може да се даде за този етап от играта е: Ако е възможно "отстъпете" правото да раздава на противника. Правото да си пръв дава сериозно предимство в разиграването. Друга възможност е размесването на картите в подходящ момент. При едно старателно "мешане" с 2-3 розетки, картите се омешват така че е вероятна поредица от много пасове, която може да изнерви "по-неопитния" отбор.

Наддаване
Най-честата принципна грешка при наддаването е прекалено хазартното (разбирай оптимистично) обявяване. Обявявайки някаква игра, отборът всъщност приема един доста неизгоден начин на записване на резултата (ако загуби дори с 1 точка противника записва цялата игра). Следователно за да си заслужава риска, трябва да имаме не просто малко по-добри а доста по-добри карти от противника . Например: ако играем "Всичко коз" с общо три валета и деветка, това са добри карти. Да кажем че ще изкараме 2 от 3 игри с тях. Вероятно записът ще бъде нещо от рода на 18 - 8 т.е. +10 т. Ако влезем обаче записът е -26. Простата сметка дава: 2 x 10 - 1 x 26 = -6. Т.е. въпреки че картите ни безспорно са по-добри, ако обявим "Всичко", погледнато статистически бихме загубили. (Тези разсъждения разбира се не вземат пред вид пророческите предчувствия). Ако наблюдаваме играта на четирима "агресивни" играчи ще видим че близо половината от игрите влизат. Това е едно нелепо съотношение. Получава се следното: твърде агресивният играч губи точки, но пък храни комарджийския си нагон. По мое наблюдение доста добър показател за качеството на играта е това колко често се играе "на боя". Когато играят четирима силни играчи повече от половината от игрите са на боя.

Откриване със спатия, каро, купа, пика: Минимумът може би е тройно вале с А или 10 отстрани. Ако липсва валето, трябва да имаме поне четворна деветка (добре е да има терца или белот). Откриването с тройна деветка по моему не е много мъдро.

Откриване с без коз: Това е най-опасната игра. Причината е че обикновено вземането на последните три ръце е достатъчно за победа. Абсолютният минимум е 2 аса и четири сигурни ръце от първите 5 карти. При игра на без коз много голямо предимство е да си пръв.

Откриване с всичко коз: Отново е много важно кой е пръв. Отново двете валета са почти задължителни. Моят съвет е с две валета и деветка без нещо допълнително да пасувате. Не е грехота да пропасувате дори три валета, голи като пушки ако не сте пръв.
Доста често се среща наддаване като това: каро, пас, пика, пас, всичко коз. Всичко е ясно. Има обаче една тънкост: обявявайки пика казваме - искам да играем всичко коз и имам сериозен интерес в пика. Тази информация е ценна най-вече за отбора който е пръв. Следователно ако противника е пръв, трябва да обявим всичко коз директно след карото на партньора за да не даваме информация на противника. Съответно ако въпреки че противника е пръв кажем пика, това трябва да означава: партньоре имам много хубави пики (почти сигурно по-хубави от твоите кари), които обаче не са за игра на всичко коз и искам да ме оставиш на пика.
Наддаване като това: купа, пас, без коз, може да говори почти само едно: Човекът обявил без коз върху боята на партньора си няма капка мозък в главата си. Причината е ясна - асата ще спечелят и при игра на боя. Представете си обаче че партньорът ви е обявил купа с J, 9, K, Q. Най-вероятно ще изпуснем валата на купа, а е доста вероятно да влезем на без коз.

Намеса с боя върху боя (т. нар. заяждане): Този прийом може да се използва дори и с относително мижави карти. Например след каро на противника с удоволствие можем да се "помайтапим" като кажем пика с: J и 7 пики, A и K купи, 9 спатия. Заяждайки се обаче трябва да вземем пред вид 2 неща: 1) Намесата е избор между две злини. Няма защо да се обаждаме с вале и осмак пика например, ако другите ни три карти са в цвета обявен от противника. Няма защо да се заяждаме и ако знаем че противника има навика да вика боя на "мушмули" - можем да се пробваме да го вътрим, или поне да запишем добре. 2) Твърде опасно е да се месим с боя, ако не сме склонни да играем всичко коз обявен от противника. Такова заяждане може да провокира противника да качи на неизгоден за нас всичко коз, който без нашата намеса не би посмял да обяви. Например глупаво би било да се заядем с пика със следните карти: 9, Q и 8 пики, A и 7 спатии.

Намеса с без коз: Важат същите общи правила както и при заяждане на боя. Разликата е в големината на евентуалните загуби ако ни вкарат на без коз. На без коз лесно се влиза и много се губи (в сравнение с игра на боя). Това определя относително рядката употреба на тази обява.

Намеса с всичко коз върху боя на противника: Тук повече от всякога е важно кой е пръв. Трудно е да се даде добър съвет за такава ситуация. Моят все пак е да не обявявате всичко коз върху боята на противника ако не бихте го обявили дори ако той беше пасувал. Ако противникът е пръв е почти задължително да имате спиране в неговата боя.

Намеса с всичко коз върху без коз на противника: Тук можем да бъдем доста хазартни. Всичко зависи от стила на противника - ако те често обявяват без коз на "мушмули", може би имаме някакви шансове на техния без коз. Ако обаче впечатлението е че противника обявява без коз правилно и в петте си карти не виждате нищо ценно за без коз, имате повод за притеснение. Много често разумно се оказва правилото "По-добре 26 отколкото 35". Т.е. по-добре е да обявим много хазартен всичко коз с голям риск да влезем, отколкото да играем безнадежден без коз, в който ще запишем максимум 5-6 точки, а вероятността да сме капо е твърде голяма.

Контра: Обявявайки контра ние де факто се отказваме от изгодния за нас начин на запис предложен от противника и предлагаме равноправен. Ползата е че играта става двойно по-ценна. Т.е. отново за да си заслужава риска трябва да преценим че имаме не просто малко по-добри шансове, а доста по-добри (>70%). Трябва да се има предвид това че обявявайки контра предупреждаваме противника за по-особено разпределение на картите и той би могъл да се възползва от тази информация. Тези разсъждения естествено не важат при т. нар. "контра на резултат".
Много играчи не знаят как да реагират когато получат каре от първите 5 карти (ако не са валета разбира се). Правилната обява е в цвета на петата карта. Например с четири попа и седмица каро се обявява каро. Често когато получим три еднакви карти от първите пет сме изкушени да обявим твърде хазартно с надеждата че ще направим каре. Всъщност вероятността да получим липсващата ни карта е 1/8, което е почти нищо. Погледнато трезво дори да направим каре това, би ни донесло 10-15 т. (1/8 х 10 = 1.25 точки средно на игра), което не е кой знае какво. Разумният играч никак не бива да разчита на факта че има три еднакви карти.
Прийом, който не съм срещал някой да използва, който обаче заслужава сериозно внимание са условните обяви. Например нека партньорът е обявил спатия, а държим хубави пики, които искаме да играем на всичко коз. Нормално можем да кажем пика и партньорът да вдигне. Има обаче и друга хитра възможност - ако предварително сме се уговорили с партньора че в такава ситуация каро значи купа, купа значи пика, а пика значи спатия. Тогава казваме купа. Партньорът вдига и всичко е ОК. Представете си обаче объркването което ще предизвикате у противника, защото той не знае вашата уговорка, а следователно и истинското значение на обявата ви. Всъщност идеята за условни обяви не е чужда за белота. Доста популярна е например следната нечестна конвенция: Обявите "спатия", "каро", "купа", "пика" означават "имам валето", а обявите "спатии", "кари", "купи", "пики" - "боята ми е без вале".
Да се мами на карти е интересно. Неприятно е обаче да ви мамят. Още по-неприятно е да ви хванат в измама. Когато това се случи, просто удоволствието на всички се разваля (вероятно след такъв случай задълго няма да ви е толкова приятно да играете заедно). Затова моят съвет е когато играете с приятели или не лъжете или го правете само в случай че сте 100% сигурни че няма да ви хванат.

Разиграване
Това което прави белота толкова велика игра е, че той съчетава в себе си три различни игри. Правилата по които протича разиграването на боя, без коз и всичко коз са доста различни. Играта на без коз и всичко коз всъщност се различават съществено само по две неща: 1) Задължението за качване на всичко коз. 2) Относително по голямата тежест на последното 10 при без коза. Изобщо при без коз последните взятки имат по-голяма стойност, защото четирите аса и четирите десетки представляват цели 70% от всички точки в играта (а в последните взятки като цяло остават повечето от асата и десетките). Тези две разлики правят играта на без коз доста по интересна и непредвидима.
"Без коз" и "Всичко коз" Като цяло, липсата на доминиращ цвят при без коз и при всичко коз прави техниката на разиграването им кажи-речи еднаква. Основната цел и при двете игри (до голяма степен и при играта на боя) е да се направят взятки от дължина. Най-вероятно, ако не прекалите с хитреенето ще успеете да направите взятки с най-високите си карти (валета или аса). Това е нещо от което противниците трудно биха могли да ви лишат. Много честа груба грешка при начинаещите е да изтеглят веднага щом могат всичките си преки взятки. Това има като резултат два сериозни негатива: 1) Освобождава за изтегляне по-ниските карти у противника. 2) Унищожава всички възможни влизания във вашата ръка, а следователно и почти всякаква възможност да направите ръце от карти които в момента не са властни. Разумният начин на игра най-често е да разигравате цвят, който е дълъг за вашата двойка (или вие или партньора ви имате поне три карти в него), дори (и най-вече) ако ви липсват най-високите карти в него. По този начин може да отстъпите на противника една или две взятки в този цвят, които така или иначе давате, но ще си осигурите взятки с ниските карти. Всъщност играта е надпревара кой по-бързо ще успее да ометри (направи властни) ниските карти от дългите си цветове. Например ако сте пръв на всичко коз със следните карти: J пика; J и 9 купа; 9 и 7 каро; A, 10 и K спатия - трябва да започнете с K спатия. Най-вероятно ще успеете да направите взятка в спатия. Разбира се така има вероятност да останете само с една ръка - ако ви избият веднага валето пика и ви направят няколко пики и освен това ви вдигнат деветката спатия. Но почти същото би се случило и ако изтеглите трите си сигурни ръце веднага. Така обаче бихте се лишили от всякаква възможност да вземете още една взятка в спатия, почти нулеви стават и шансовете ви да направите и деветката си каро. Нещата стават съвсем различни, ако партньорът ви е обявил пика. Почти сигурно тогава е че той има поне 4 пики. Би било прекрасно ако успее да ги реализира. За това обаче той трябва да има влизане в ръката си (например вале спатия или вале каро). Да кажем че има вале спатия. Ако тръгнем със спатия, партньорът ще вземе и ще играе пика. Взимаме с валето, но не можем да върнем пика, защото нямаме втора. Лошо! Стана така защото играхме неправилно. Наше задължение беше, виждайки че голото ни вале блокира цвета на партньора, да го изтеглим моментално и чак тогава да играем своя цвят - спатията. От горния пример става ясно нещо много важно: Трябва да задържаме възможно най-дълго стоперите (валетата и покритите деветки) в цвета на противника, а да ги освобождаваме ако са в цвета на партньора. Това правило е изключително важно. Често срещана грешка например е следната: Играем без коз и партньорът започва с малка купа. Ние държим Асо и малка и минаваме ниско с малката, като по този начин блокираме цвета на партньора си (който щом започва с купа най-вероятно има поне три).
Друга много честа грешка (разбира се всяко правило има изключения) е тръгването под двойна деветка. По този начин шансовете ви да я реализирате стават доста по-малки. Представете си че някой от противниците държи валето и асото - деветката ви отича. Много по-вероятно е да си направите деветката ако някой от противниците тръгне в тази боя. При положение че деветката ви е само двойна, най-вероятно този цвят е дълъг у противника и те самите имат интерес да го разиграят. Най-често дори при деветка покрита с асо е по добре да потърсите игра в дълъг цвят (например тройно асо или тройна деветка или десетка). Ако пък цветът е дълъг у партньора, то тръгвайки изпод двойна деветка най-вероятно ще го блокирате. Още по-глупава идея е тръгването с гола деветка. Обикновено се разсъждава така: Ами то валето ако не е в партньора, така или иначе ще ми я вземат. Да ама противника не знае че деветката ви е гола и това ви дава реални шансове да я направите (особено на без коз, където качването не е задължително). Освен това, тръгвайки с такъв пораженчески ход, вие пропускате възможността да започнете много по конструктивно (например с някой дълъг ваш цвят или в цвят обявен от партньора).
Неизчерпаем източник на спорове между партньорите е следната ситуация: Един от партньорите започва с вале (или асо на без коз), партньорът му има покрита деветка но не знае дали да я хвърли или не. Отговорът е следният: Ако валето е изиграно веднага след първото хващане на партньора в началото на разиграването (или като първа карта ако е пръв) е задължително да му дадем деветката, освен ако имаме много сериозна причина да я задържим (например имаме много дълъг цвят и е много важно да се хванем някъде за да го изиграем). Това правило налага съвсем естествено да избягваме да започваме с вале, ако не бихме искали да видим деветката от партньора.
Игра на боя: Всички принципи, важащи при игра на без коз и всичко коз важат и при игра на боя. Наличието на козов цвят обаче усложнява нещата и добавя нови елементи в логиката на разиграването. Първо е ясно, че никакви взятки от дължина не могат да бъдат реализирани докато противника има козове. Следователно основният въпрос който възниква е какво да правим с козовия цвят? Да изтегляме ли козовете и колко коза да изтеглим? Играейки коз имаме две следствия: 1) Лишаваме противниците от козове, което е добре 2) Лишаваме себе си и партньора от козове, което не е добре.
Ако в едно разиграване имаме повече козове от противника е възможно, играейки един или два пъти коз, да лишим противника от козове, а у нас да останат 1-2. Това е идеалният вариант, защото противника няма как да спре изтеглянето на нашите властни карти и дълги бои, докато ние имаме козове с които държим нещата в свои ръце. Следвайки тези разсъждения изобщо може да се каже, че изгода от разиграването на козовия цвят имат играчите, които държат контрол в коза. (Един играч притежава контрол в коза ако той има повече козове от който и да е от противниците - т.е. той принципно има възможност да отнеме от противниците си всички козове, а у него да остане коз). Притежаването на контрол в коза е доста ценно. Поради тази причина цакането от ръката притежаваща контрола ("дългата ръка") е неприятно задължение. Напротив - всяко цакане от къса ръка, която не може да се конкурира с козовете на противника или е по-къса от тази на партньора е печалба (стига да не ни надцакат). От горните разсъждения могат да се синтезират два съвета:

1. Ако държите дълги козове, стремете се да избегнете цакане (скъсяване). Със своите козове ако е възможно изтеглете всички противникови, дори може да играете малък коз за да избиете по-силните противникови. Този прийом е най-обоснован когато с един ваш коз изтегляте два от противниците (по един от всеки).

2. Ако козовете ви са хилави всяко цакане е открадната взятка (ако противника ви изтегли козовете не бихте я направили). От друга страна всячески трябва да се стремите да накарате обявилия коза да цака. Цакайки от "дългата ръка" той не печели нищо защото той тъй или иначе ще реализира този коз, разделяйки се с него обаче той се разделя със СТОПЕР по-рано отколкото би искал! Т.е. шансовете ви да си направите асата, десетките, поповете и дамите стават по-големи.
Важен детайл в разиграването на козовия цвят е че, когато партньорът изтегли валето, а ние държим покрита деветка не бива да му я даваме. Причината за това е че не съществува заплаха от блокиране на козовия цвят. Когато партньорът усети че му липсва деветка е много вероятно да повтори малък коз с идея да я избие. Тогава ние просто взимаме и всичко е ОК. Ако му дадем деветката веднага е много вероятно да позволим на противниците да си направят двойно асо.
Друго важно правило е, че партньорът на човека обявил коза е почти абсолютно задължен да играе коз при първа възможност за да подпомогне за бързото изтегляне на козовете (и евентуално да качи деветката на противника отдясно). Много слаби играчи често незнайно защо се страхуват да играят коз до края на играта и в резултат позволяват на противника да цака с мижавите си козове, което си е жив подарък.
Като цяло разиграването в некозовите цветове е същото както и при без коз с тази разлика, че ако противника има достатъчно козове шансовете ви да си направите десетките или поповете не са много големи. Много играчи обаче допускат следната грешка: Партньорът е обявил боята и безпроблемно изтегля козовете. Ние държим тройна десетка в страничен цвят, която изчистваме при първа възможност. Това в повечето случаи е принципна грешка, защото най-вероятно ще успеем с нея да вземем ръка (противниците не могат да я цакат). Дори и да не я реализираме пряко, почти сигурно е че ще имаме възможност да я изчистим по-късно на друга печеливша карта на партньора (коз например).
Разбира се може би най-важното нещо в разиграването е следенето и помненето на изиграните карти. То трябва да става обаче не просто механично, а със своевременни изводи за картите, които държат противниците и партньора. Например ако държите J, 9 и 8 на всичко коз и изигравайки валето единия противник не отговаря на цвета, от партньора си получавате 7, а другия противник обявява терца и белот, веднага трябва да направите извод: Най- вероятно останалите три карти са в противника. След тази ръка в главата ви твърдо трябва да застане ВЕРСИЯТА: "Партньорът и единия противник нямат повече карти в този цвят. Другия противник държи още A, 10, К."

Сигнали: Повече или по-малко са разпространени много начини за предаване на информация на партньора по време на разиграването. Ще спомена само съществуването на прийоми като ритане под масата, силен удар с картата по масата и т.н. Ще се съсредоточим обаче върху позволените от правилата начини за сигнализация.
1. Когато партньора ви взема дадена ръка, а вие нямате никакъв интерес в цвета, изчистете първо най-силната си карта в него. Дори да е очевидно че партньора ще вземе и следващата ръка в този цвят, по-добре ще го ориентирате ако му дадете първо по-силната си карта. Например ако на всичко коз партньора започне с деветка, а вие имате A и 7, партньорът ви със сигурност има и валето и ще прибере и асото и седмицата ви. Вие обаче трябва да дадете асото още първия път. Ако дадете първо седмицата, партньорът ви трябва да си направи извода че седмицата е единствената ви карта в цвета.
2. Ако партньорът ви изчисти вале на всичко коз (или асо на без коз) когато вие вземате, сте длъжни веднага да играете в цвета на изчистеното вале (асо). Изчиствайки вале (асо) казвате на партньора: "Ако ми дадеш в този цвят, всички останали ръце са мои". След такъв ход единствената причина, заради която можете да не играете в желания от партньора цвят е ако нямате от него. Честа грешка на слабите играчи е въпреки изчистеното от партньора вале да продължат да правят собствените се ръце и чак когато привършат да подадат на партньора. При това положение партньорът ви не знае какво да чисти и е много вероятно да изчисти боята на която вие можете да му подадете. При правилна игра обаче, ако след като е изчистил вале вие не му подадете, партньорът ви е сигурен че вие нямате в цвета на валето му и знае че първото нещо което трябва да изчисти са останалите му карти от този цвят.
3. Друга възможност за сигнализация е обявяването на белотите с дамата или попа. Според уговорката с партньора обявяването с попа може да значи например "имам деветка в тази боя" или нещо друго за което се сетите и което ви се струва полезно. Съвсем аналогично информация може да носи начина на изтегляне на вале и деветка (асо и десетка). Например изтеглянето първо на деветката може да означава "нямам друго вале" или нещо от този сорт.
4. Съществуват сигнали от типа: "Ако чистя каро, имам купа и обратно. Ако чистя пика имам спатия и обратно". Това обаче по мое мнение ограничава свободата на чистене,а ползите които може да донесе такъв сигнал са от един порядък с възможните конфузии. Струва ми се че простото и естествено правило "Каквото чистя, това нямам", е достатъчно добро и трудно може да се извлече повече информация с по-сложни решения.
Преброяване
По тази част от играта не може да се каже кой знае какво. Чувал съм обаче за хора, които преброявайки картите запомнят до някаква степен подредбата им, което може да свърши добра работа в следващото разиграване. На мене това ми се струва задача с повишена трудност. Ако някой е по-запознат с тези трикове моля да ми пише, за да бъдат отразени в блога.

Оригиналния текст на адрес http://belot-rules.hit.bg/tactics.htm

2 коментара:

  1. Браво! Наистина много интересно и полезно :)

    ОтговорИзтриване
  2. Супер!
    Много добре систематизирано и формулирано разбираемо :)

    ОтговорИзтриване